Чуждестранните работници в България през 2026 г.: какво показва статистиката на Агенцията по заетостта и как работодателите да се подготвят
Българският пазар на труда преживява безпрецедентна трансформация. Данните, представени от Агенцията по заетостта (АЗ), показват, че наемането на работници от трети държави вече не е изключение, а устойчива стратегия за все повече български компании. През 2025 г. АЗ е допуснала до пазара на труда 49 179 граждани от 87 трети държави – ръст от 42% спрямо 2024 г. (34 720). Темпото се запазва и през 2026 г.: само до средата на май са допуснати 27 281 чужденци от 71 държави. За сравнение – през 2015 г. общият брой е едва 606. За десет години обемът е нараснал многократно, а структурата на достъпа до пазара на труда се промени из основи.
ЕРПР – гръбнакът на дългосрочната трудова миграция
Най-впечатляващата динамика е при Единното разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) – процедурата за наемане на чужденци за по-продължителна заетост:
| Година | ЕРПР | Синя карта на ЕС |
|---|---|---|
| 2015 | 289 | 116 |
| 2020 | 1 346 | 545 |
| 2022 | 4 549 | 1 371 |
| 2024 | 13 131 | 1 101 |
| 2025 | 18 247 | 951 |
| 2026 (до 15.05) | 9 022 | 469 |
Числата говорят сами: от 289 разрешения през 2015 г. ЕРПР достига 18 247 през 2025 г. – ръст от над 60 пъти за десетилетие, с отчетливо ускорение след законодателните промени от 2021 г. и 2023 г. в ЗЧРБ и ЗТМТМ. Само до 15 май 2026 г. са издадени 9 022 ЕРПР – темп, който при запазване би доближил годишния резултат до миналогодишния рекорд. Основните сектори са преработващата промишленост, транспортът, строителство, логистика, т.е. ЕРПР вече обслужва широк кръг от икономиката, далеч отвъд сезонния туризъм.
ЕРПР се налага как утвърден механизъм за дългосрочно решаване на кадровия дефицит. Институциите имат натрупана практика, процедурата е предвидима, а от януари 2025 г. заявленията се подават и електронно през платформата ППИР.
Синята карта на ЕС – недоизползваната възможност
На фона на бума при ЕРПР, Синята карта на ЕС се движи в обратна посока: от пик от 1 371 през 2022 г. към 1 101 (2024 г.), 951 (2025 г.) и 469 до средата на май 2026 г. Това е парадокс, който заслужава внимание: докато компаниите масово наемат изпълнителски персонал, инструментът за привличане на висококвалифицирани специалисти остава встрани от фокуса им.
А предимствата на Синята карта са съществени – тя е насочена именно към секторите с най-остър недостиг на таланти (по данни на АЗ водещи са създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията, т.е. ИТ и телеком индустрията), осигурява по-дълъг хоризонт на заетост и мобилност в рамките на ЕС, и позиционира работодателя като конкурентен на европейския пазар на таланти. За компаниите, които се борят за инженери, разработчици и технически експерти, Синята карта е недоизползван стратегически инструмент и точно ниският обем на заявления днес означава по-малко конкуренция и по-фокусирано административно обслужване за тези, които я използват.
Сезонната заетост – масовият канал
Краткосрочната сезонна заетост до 90 дни остава най-масовата процедура: 19 057 регистрации през 2025 г. – почти двойно спрямо 10 403 през 2024 г., а само до 15 май 2026 г. са регистрирани 11 973 сезонни работници. За последните три години общият брой регистрации достига 75 178, а за последните пет години сезонната заетост до 90 дни формира 74% от всички регистрации на краткосрочна заетост в АЗ.
Расте и интересът към по-дългите сезонни формати: разрешенията за сезонна работа от 90 дни до 6 месеца скачат от едва 181 през 2024 г. на 2 864 през 2025 г., а тези до 9 месеца отчитат 3 231 до средата на май 2026 г. Работодателите явно търсят по-дълга обвързаност със сезонния персонал – логична стъпка предвид разходите по селекция, транспорт и настаняване.
Водещите държави на произход през 2026 г. са Узбекистан, Непал, Индонезия, Турция и Индия при разрешителните, а при сезонната заетост доминират Узбекистан (4 806) и Киргизката република (2 903).
За какво да внимават работодателите
- Само електронно подаване. От 14.04.2026 г. декларацията за сезонна заетост до 90 дни (Приложение № 5) се подава единствено електронно – през системата за сигурно електронно връчване или платформата ППИР – с електронен подпис и изрично пълномощно при представителство.
- Честите грешки, водещи до откази и забавяне, остават същите: неизплатени публични задължения; несъответствие на длъжността с НКПД–2011; разминаване между месторабота и документа за категоризация (при туризъм); срокове на трудовия договор над 90 дни (при сезонна заетост); пълномощни без изрично правомощие за конкретната процедура; грешни паспортни данни на работниците, които впоследствие блокират визовата процедура.
Статистиката очертава ясна картина: трудовата миграция към България расте лавинообразно, администрацията се дигитализира, а нормативната уредба върви към облекчаване. Печелившите работодатели ще са тези, които комбинират масовите канали (сезонна заетост, ЕРПР) с подценени инструменти като Синята карта на ЕС – и които подават подготвени документи в електронна среда.
Планирате да наемете работници или специалисти от трети държави? Екипът на AS Legal ще ви съдейства на всеки етап – от избора на най-подходящата процедура (ЕРПР, Синя карта на ЕС, сезонна заетост) през подготовката и проверката на документите до електронното им подаване и комуникацията с институциите. Свържете се с нас чрез www.as-legal.eu, за да осигурите бърз, спокоен и законосъобразен процес по наемане.
