Все повече лица с български корени по света искат да си върнат връзката с България и заедно с нея гражданството на държава-членка на Европейския съюз. Придобиването на българско гражданство по произход е привилегирован път, но след последните законодателни промени процедурата изисква прецизна документална подготовка.
Кой може да придобие гражданство по чл. 15 ЗБГ
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), лице, което не е български гражданин, може да придобие гражданство по натурализация без да отговаря на редица общи условия (в т.ч. срок на пребиваване, доход и изпит по български език), ако попада в една от следните три категории:
- лице от български произход;
- лице, осиновено от български гражданин при условията на пълно осиновяване;
- лице, на което единият родител е български гражданин или е починал като български гражданин.
Българският произход се доказва в самото производство
Законът за българското гражданство изисква заедно с молбата за кандидатстване да се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително – което е от български произход. Документите трябва да съдържат имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.
В рамките на производството Консултативният съвет към ДАБЧ може да даде мотивирано положително или отрицателно становище относно българския произход (чл. 29, ал. 6 ЗБГ). Съветът преценява дали молителят ползва български език, дали се самоопределя като лице от български произход и дали е налице поне едно от следните обстоятелства:
- молителят е част от българска общност или българско малцинство в друга държава;
- произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото или от Българската екзархия;
- има възходящи, носители на българската традиционна фамилна именна система.
Тази уредба, доразвита с последните изменения в сила от 31 януари 2026 г., прави доказването на произхода въпрос на добре подготвено досие, а не на формалност.
В практиката си Министерството на правосъдието разглежда понятието „българин“ във връзка с етническата принадлежност на лицето, а не с юридическата му връзка с държавата. При преценката на документите се отчитат и особеностите на отделните държави и региони – например по отношение на българските общности в Албания и Украйна, където поради историческата обстановка не винаги е възможно да се представят по-стари документи.
Необходими документи
Извън документите за родствена връзка, производството по чл. 15 ЗБГ изисква и:
- молба по образец, написана на български език;
- препис или дубликат на акта за раждане;
- свидетелство за съдимост от държавата по гражданство (и от България или трета държава при дългосрочно пребиваване там);
- документ от прокуратурата при дългосрочно пребиваване в България;
- медицински документ от лекарска консултативна комисия;
- декларация по образец (Приложение № 4);
- документи при промяна на имена и за идентичност на лице с различни имена;
- автобиография, актуална снимка и копие на документ за самоличност;
- документ за платена държавна такса.
Чуждестранните документи трябва да отговарят на изискванията за легализация (апостил или консулска заверка) и да бъдат придружени с официален превод на български език, извършен по реда на действащия правилник.
Проверка на документите
Министерството на правосъдието засилва контрола върху истинността на представяните документи. При съмнение те се изпращат за криминалистична експертиза, а при установен неистински документ преписката се предава на прокуратурата. Тези проверки могат да продължат осем-девет, а в някои случаи и до дванадесет месеца.
Процедура и срокове
Молбата се подава лично в Министерството на правосъдието в София или в българско дипломатическо/консулско представителство в чужбина. С молителя се провежда интервю на български език; при непознаване на езика се осигурява преводач. Законовият срок за произнасяне по молбите на лица от български произход е девет месеца, но на практика подготовката и отстраняването на нередовности могат да удължат процеса значително.
Когато документалната връзка е непълна или оспорена, съществува възможност българският произход да се установи по съдебен ред.
Какво предстои
В Министерството на правосъдието е създадена междуведомствена работна група, която до 30 ноември 2026 г. трябва да подготви предложения за промени в Закона за българското гражданство, подзаконовата уредба и правилата по прилагането му. Сред обсъжданите мерки е връщане на по-дългите срокове отпреди 2021 г. (с известно удължаване), тъй като задължителните съгласувания с други институции (МВР и ДАНС) и проверката на автентичността на документите на практика не се вписват в съкратените срокове. Целта е нормативната уредба да бъде уеднаквена и осъвременена и да се преодолее натрупаното забавяне на преписките.
Как можем да помогнем
AS Legal консултира и представлява клиенти в цялата процедура по придобиване на българско гражданство по произход: анализ на родствената връзка, събиране и легализация на документи, изготвяне на молбата и декларациите, придружаване на молителя, комуникация с Министерството на правосъдието, както и защита при отказ, включително по съдебен ред.
Свържете се с нас за индивидуална оценка на Вашия случай
Разкажете ни за семейната си история и документите, с които разполагате – ще Ви посъветваме за правилната следваща стъпка.
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява индивидуална правна консултация. За конкретен казус потърсете правен съвет.
