Наемане на чужденци в България: какво трябва да знае всеки работодател
Наемането на чуждестранни специалисти вече не е изключение, а стратегически инструмент за растеж – особено в условията на недостиг на квалифицирана работна ръка.
Процедурата обаче не започва и не приключва с издаването на разрешение за пребиваване и работа. Законът поставя ясни изисквания към работодателите преди, по време и след подаване на заявлението, както и през целия период на трудовото правоотношение.
Всички изисквания изброени по-долу трябва да бъдат налице преди, по време и след подаване на заявлението за наемане на чужденци, както и по време на трудовото им правоотношение. Отпадането на всяко едно от тези основи дава право на контролните органи да отнемат разрешението за пребиваване на чужденеца и да лишат служителя от възможността да полага труд законно на територията на Република България.
1. Да са местни работодатели – допустимо е да бъдат търговци, регистрирани в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел; юридическа лица с нестопанска цел – сдружения и фондации; юридически лица, които не са търговци и са вписани в регистър Булстат – клонове на чуждестранни дружества, граждански дружества (по ЗЗД), търговски представителства, регистрирани в БТПП
2. Местни са тези работодатели, които осъществяват дейността си на територията на Република България, регистрирани по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на ЕС/СЕИП/Швейцария
3. Изискване за квота при наемане на чужденци с единни разрешение за пребиваване и работа – общият брой на чужденците с разрешено продължително пребиваване в предходните 12 месеца не трябва да превишава 20% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за МСП – 35%
4. Изискване за обосновка на пазара на труда от работодателя – работодателите са длъжни да обосноват искането си за разрешението за работа, като посочват фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец и мотивират отказа си да наемат български граждани/граждани на ЕС/ ЕИП/Швейцария, които отговарят на посочените в обявата изисквания и е допустимо да работят без разрешение в България. Работодателят не е длъжен да прави обосновка на пазара на труда при наемане на чужденци за сезонна работа. За целта работодателят може да приложи копие от обява в местни и национални средства за масова информация и интернет, от които да е видно, че желаещи за заемане на длъжността не е имало. Работодателят е длъжен да обоснове и отказа си да наеме кандидат за длъжността на местния пазар на труда като докаже, че въпреки желанието на кандидатите, те не отговарят на изискваната в обявата професионална квалификация или липсват нужния опит и умения, както и практика в подобна сфера на дейност. Тези изисквания трябва да присъстват в обявата за работа и в длъжностната характеристика на служителя.
5. Работодателят не трябва предоставя по-неблагоприятни условия на труд на чужденеца спрямо наетите от него български граждани за съответната категория труд.
6. Работодателят не трябва да уволнява български граждани, за да наема чужденци. С цел ограничаване на евентуален социален дъмпинг, работодателят не трябва да е извършвал масови уволнения в предприятието (6 месеца предхождащи подаване на заявлението) или да е уволнил български гражданин, за да наеме чужденец (3 месеца, предхождащи подаване на заявлението, в които уволнението е извършено по инициатива на работодателя). Причината за назначаване на чужденец трябва да бъде овакантяването на позицията поради невъзможност да бъде заета от български гражданин/гражданин на ЕС/ЕИП/Швейцария.
7. Работодателят не трябва да има влязло в сила наказателно постановление за наложена санкция за наемане на незаконно пребиваващ чужденец или за наемане на чужденец без издадено разрешение за работа за срок от 24 месеца преди подаване на заявлението. Пред последните 12 месеца, предхождащи подаване на заявлението работодателят не следва да е наемал чужденци без разрешение или регистрация. Агенция по заетостта, не е спазил условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги , не е спазил изискванията за регистрация на заетостта на чужденци или наемане на незаконно пребиваващи чужденци; да няма влязло в сила наказателно постановление за неплащане на трудово възнаграждение.
8. Работодателят не трябва да има към момента на подаване на заявлението парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. Работодателят не трябва да има задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване.
9. Работодателят трябва да продължава да изпълнява икономическата си дейност и тя да не е прекратена чрез ликвидация или обявяване в несъстоятелност.
